Сами със себе си извън света

Офлайн Точно преди 40 години радио"Дойче веле" излъчва едно есе на великия Георги Марков, което остава старателно закопано и погребано някъде в архивите. Но всички знаем, че когато някой не успява да каже онова което иска преди смъртта си, неговият дух остава неспокоен завинаги. Сега това есе възкръсва, за да ни зададе един въпрос. Преди точно 40 години Изчезването на един народ не е често явление, още повече - народ с вековна история и прекрасен собствен език. Но ония, които познават действителното положение у нас днес, неоспоримите факти и изводите, които те налагат, не могат да не бъдат разтревожени от едно трагично явление. Още преди години то възбуди вълнения сред официалните партийни и правителствени среди, в печата и по радиото се заговори с не много висок глас, че раждаемостта на българите е на едно от последните места в света, че българската част от населението е с отрицателен прираст, т. Апелираше се за спешни мерки. Но тъй като негативните явления никак не са по вкуса на съвременните български ръководители, не се направи задълбочено обсъждане и анализ на статистическите данни.

Читать онлайн «Баба»

Според Хули Леонис често се оказва, че сродната е вече минала през живота ви. Контакт с астролога, зодии и основни положения в неговото учение. В езотериката наричаме смъртта трансформация — казва астрологът Хули Леонис. Вижте видеото в края на материала. В езотеричен и духовен план никой не умира.

Да, Володя. Роллинги, Джаггер - сгусток пульсирующей энергии! . Как поёт сам Михалок -Раньше был алкаш и торчёк, а сейчас боксёр и качок. .. И ты останешься в наших сердцах. Engage The Fear Machine.

Али Баба и четиридесетте разбойници. Али Баба и четиридесетте разбойници Живели някога в Персия двама братя: Касим и Али Баба. Когато баща им умрял, те си поделили по равно оставеното им оскъдно наследство, ала съдбата ги обрекла да не бъдат равни в по-нататъшния си живот. По-големият брат Касим се оженил за имотна мома и станал най-богатият човек в града, а Али Баба си взел за жена бедна девойка и едничкото му богатство били трите мулета, с които пренасял дърва от далечната вековна гора.

Една привечер, когато Али Баба седял накрай гората и си почивал от дневния труд, чул тропот на коне. Като се взрял в далечината на широкия път, той съгледал гъст облак прах, сред който се очертали препускащи конници.

«Старата къща»

Огнян Стамболиев Този сън продължи две нощи. От две години, а може би и повече, ми се явява Смъртта. Понякога и втората съпруга на баща ми и нейните братя: Сякаш се готвя за среща, за уреждане на сметките с този живот Реших да се посветя на майка си, която още живее в онази къща до Порт Сен-Клод. На улицата, която прилича на"Сен Терас".

Потом я понял, что это за «гири» — страх не найти на экране монитора ровным счетом ничего. НИЧЕГО. . Да нет Нормально — пробормотал я. Но влажная ночь и вершины гор, А главное, я вдруг понял, что эту жизнь могу создать сам, своей головой. А то останешься слепой на веки вечные .

Ей там, в края на улицата, се издигаше стара, много стара къща. Там можеше да се прочете и цяло едно стихотворение, написано със старинни букви, а над прозорците бяха изрязани в дървото най-различни глави с разкривени образи. Горният кат на къщата се издаваше доста напред над долния, а под самия покрив имаше водосточна тръба с глава на змей. Дъждовната вода трябваше да тече из устата на змея, ала изтичаше из корема му, защото тръбата беше пробита.

Всички други къщи по тая улица бяха съвсем нови и чисти, с големи прозорци и с гладки стени. Самият им вид показваше, че те не искаха да имат нищо общо със старата къща. Навярно те си мислеха: Тя се издава тъй много напред, че закрива гледката от нашите прозорци. А пък стълбата й! Тя е широка като стълба на палат и висока като стълба на камбанария. Железните й решетки напомнят вход на гробница, а бакърените главички по тях… не, туй е истинско безобразие!

Ала на прозореца на една от тия къщи седеше малко момченце със сочни, румени бузички и с ясни, светли очички. Момченцето можеше да седи дълго на прозореца, да гледа стената с разкъртената мазилка и да си представя най-чудновати картини от миналото, когато улицата е имала съвсем друг вид: То виждаше войници с копия в ръцете и водосточни тръби като дракони и крилати змейове… Да, тая къща заслужаваше дълго да я гледа човек!

Най-големият страх на съвременния човек

Стига ме лъжи с друг недей бъди, че ще си вървя и ще останеш сам сама. Няма, няма да търпя, ти във къщи да се връщаш в ранните зори. Ако реша с друга ще те заменя! Обичам тебе, но все те дебна и ще погубя с ревност любовта. Вече те следя с кой си през деня, нямаш миг покой и дебна те като копой. Как все още ме търпиш, скандали да ти вдигам аз пред хората?

Вот позор был бы, потерять сознание от страха! Или описаться Мне нравится. Ну да, возможно и нравится - для Америки это нормальное имя, я и забыла. Эх, посмотреть бы на это: Паттинсон сам лично вконтакте! - Абсолютно. Мда. - То есть, ты останешься в России - Не знаю.

Той така и не дойде. Почувствах се грозна, недостойна и изоставена. Помислих, че сигурно ме е видял от далеч и е избягал. Какви ли не черни мисли ми минаха през главата Тогава, на излизане от ресторанта, чух едно малко момиче да пита майка си дали съм принцеса. Това ме накара да се усмихна и да променя нагласата си. Реших да се прибера по дългия път у дома; можех да почувствам всичко — свежия въздух, спокойствието на уединението, отразената по тротоара лунна светлина Осъзнах, че точно от това имам нужда в този момент — да бъда сама.

Чувството й за самота и готовността й да я приеме са едновременно вдъхновение и напомняне за всички нас.

Малкият Никола

Дошла от два-три деня, да погостува по великденските празници при сина си Лича, стрина Богданица сега разправяше пред своите и пред гостето някои новини из нашия Дъбин, дето тя живееше при по-големия си син. Личо Богданов, многогодишен чиновник в София, беше ми приятел и съгражданин. Аз бех отишъл у тях да му честитя гостенка. Там заварих и неговия близък сродник, Захария Стойчев, дошъл и той с госпожата си и с голямото свое момиче да види гостенката.

Това беше един неделен ден след обяд. Грееше топло мартенско слънце.

А он сам хочет уехать, чтобы совершить такие же подвиги, как и его отец. Дракон упал под ноги коням, и те от страха понесли. .. их не может – ей подавай не моложе шестидесяти, да так чтоб в очках и при бороде. Пускай хоть ты останешься моим, / Святое право мысли и сужденья, / Ты, божий дар!».

Но той беше вече излязъл и страх, тревога и яд обхванаха леди Съмерхей. Наскърбена и угрижена тя отиде да вечеря. Съмерхей си отиде направо в къщи. В ранната есенна дрезгавина лампите вече горяха, вятърът отбрулваше тук-там по някой лист от дърветата. Градът вече се обвиваше в модра багра, защото бе часът, когато твърдите корави форми на деня омекват, стават тъмни и тайнствени, и всичко скрито в живота на хора, дървета и къщи слиза на крилата на илюзията, и поезия прелива в сърцата на хората.

Съмерхей все още чуваше гласа на майка си и знаеше, че неговата ръка е вдигната срещу всички. Нищо нямаше да бъде вече естествено за него, а досега всичко му се чинеше така. Той още не съзнаваше ясно това, беше почнал обаче да го забелязва, усещаше се заставен да се брани срещу обществото. Като пъхаше ключа в ключалката, той си припомни как днес за пръв път беше отворил на Джип, полустрахливо, полуупорито. Отсега-нататък щеше да е все упорство.

Той запали огън в дневната си стая, почна да вади из чекмеджетата, да подрежда, да къса, да гори.

Избор на редактора

Трявна 2 Луис Карол - , с истинско име Чарлс Латуидж Доджсън, е не само писател, но и математик, духовник, философ, логик, фотограф. Преподавател в Оксфорд по математика, той има значителен принос в науката, но световната си слава дължи на безсмъртната"Алиса в Страната на чудесата" - творба за всяка възраст, фантазия, която визуализира лудостта на хората в реалния свят, и същинско пиршество на въображението и находчивостта.

Двете части са написани за истинско момиче, с което Луис Карол се запознава когато е на четири години. Момиченцето се казва Алис и е дъщеря на декана на колежа, в който преподава.

Ехали на свой страх и риск и не пожалели! . Да и больше нам и не надо - вода горячая.чтобы ополоснуться и кровать,чтобы ножки вытянуть,так как в.

Майката на Джордж отиде до вратата, поколеба се малко, върна се и разроши косата му. И баба ти също. Кажи на Бъди да го раздава мразокръвно. Сигурен ли си какво? Сигурен ли си, че не те е страх да останеш сам с баба? Това ли щеше да попита тя? Ако това беше въпросът, отговорът щеше да е не. Все пак той вече не беше на шест години, както когато бяха дошли в Мейн да се грижат за баба и той плачеше от ужас, когато баба протягаше тежките си ръце към него от белия пластмасов стол, който винаги миришеше на пържените яйца, които тя винаги ядеше и мекия, приятен прах, който майката на Джордж втриваше в отпуснатата й, сбръчкана кожа.

Тя протягаше слоново-белите си ръце, искаше той да се приближи до нея и да бъде прегърнат от това огромно, тежко, старо, слоново-бяло тяло. Бъди се бе доближил до нея, беше прегърнат в сляпата прегръдка на баба, и Бъди беше оживял… но Бъди беше две години по-голям. Сега Бъди си беше счупил крака и беше в болницата в Люистън.

Сатанакозёл

От него[ редактиране ] Един човек е обичан просто, защото е обичан. Няма нужда да има причина за любовта Пиратството е въведение към творчеството на писателя. Ако ти хареса, ще поискаш да го имаш. Останалото е алчност или невежество Да избягаш от любовта или сляпо да й се отдадеш? Кое от двете е по-малко разрушително? Душите , подобно на поточетата и растенията, също се нуждаят от дъжд, но по-различен; дъжд от надежда , от вяра, от нещо, заради което си заслужава да живеят.

"Да, я накидка и да только секунду, я найду название улицы". .. И есть лампочка и немного страха, дерьмо:"Ой, ничего из этого". ."И я вроде видел тебя, гуляя сам, все покрытые соком". Я снова поднялся, чтобы ускориться, убедившись, что ты останешься неосязаемым, когда я быстро.

Къщите са ситуирани на западния бряг на р. Селченска в най-високата обитаема част на селото, където е и най-красивата гледка на местността. Обекта разполага с лятно барбекю с голяма пещ на открито и самостоятелн Вредна или полезна част от живота ни? Мисля си, че можем да я разделим на физическа и психическа - духовна. Когато останеш сам в къщи, в леглото, в хотела, когато няма никой до теб, няма на кого да хванеш ръката, то това е физическата самота. Смятам, че тя е много полезна в

НЕ ГЛЕДАЙ ТОВА АКО СИ САМ ВКЪЩИ !!!

Жизнь без страха не просто возможна, а абсолютно доступна! Узнай как избавиться от страхов, нажми здесь!